Македонски археолог към България: Разбирам вашия исторически комплекс

"Може би е излишно, но дай Боже да бъде полезно моето добронамерено обръщение към вас, комшии българи, разтресени от ирационална антимакедонска треска. Ще говоря като македонец, от свое име и със своето самосъзнание, а вие свободно можете да го умножите поне по един милион, без диаспората", пише македонският археолог Зоран Георгиев в послание към българите, предадено от скопското електронно издание "365" и цитирано от агенция "Фокус".

"Имах прадядо комита-автономист и баща партизанин, комунист-идеалист. Те, дядо и внук, всеки в своето биологическо и историческо време, са нарамили пушка и са сложили главата си в торбата за един и същ идеал: Македония на македонците. За тях тези имена са били свещени думи. И трябва да разберете защо те не могат да бъдат по-малко свети и за мен. В противен случай, не можем да бъдем приятели. А трябва да бъдем.

Националната принадлежност е лично чувство и интимно усещане. Поданството е съвсем друго. То може да бъде наследено или да бъде избрано по собствена воля, или – както в злата история на македонците – да бъде налагано изменливо. Вие, в своята пропаганда против "македонистите", се позовавате на "декларирания" в документи от миналото, а те са правени по шаблон от окупаторските режими. Така, моят прадядо (комитата) е бил "българин", защото при кръщаването така го записал екзархийският поп в Османската държава. Баща ми бил писан "ич" без изобщо да го питат, а през 1941 година му добавили „ев“ и той веднага се почувствал само "българин", защото станал "шумкар".

Прощавайте за отклонението, но не мога да пропусна едно нещо: не съм чел нищо по-смешно от вашата Уикипедия, където казвате, че македонските партизани (всички до един, включително баща ми) били "български партизани!"

Разбирам вашия исторически психологически комплекс, но нямате право да диктувате "амнезия" за това, кой беше той. Класическата военна окупация, с която заменихте предишната, не може да бъде прикрита с перфидния манипулативен термин "присъединяване". Първо, македонците не се присъединиха. Второ, те бяха от противоположната страна. И трето, това са неизличими факти в световната историография. С най-добро намерение те могат да бъдат скрити в учебниците за първи клас, но не по-късно. И още нещо: ако от фразата "български фашистки окупатор" отпадне, "фашистки", ще остане само "български окупатор" и несправедливо ще хвърля кал върху целия български народ, който не е бил фашизиран, а само тогавашното му правителство и неговия военно-полицейски апарат.

За вас винаги са били важни Кубрат, Аспарух, Крум, Борис/Михаил, Калоян и Шишмановци-Неманичи, и другите между тях и след тя чак до Червенков и Живков, но за македонецът те са чужда история. Той не чувства духовен порив да се идентифицира с тях. Защо ли? Просто защото - дори ако грубо се абстрахирате романизираното и християнизираното коренно македонско население от края на античността, славяните определено заляха Македония точно 99 години преди Аспарух да стъпи на Дунавския "Онгъл".

И още 200 години след това няма нищо общо с т.нар. "прабългари", докато римският император не остави Македония при хан Борис / княз Михаил, почти като допълнителна награда (а всъщност римско кукувиче яйце) за капитулантски приетото принудително кръщение на българи. Така македонското население (и извън него), не по избор и за една нощ, става подчинено на Първото българско царство. Тогава му беше залепен етикета, на който се возите и до днес“.